Обичах да обличам якето му, да усещам аромата му, топлината и закрилата му.. Обичах да си играе с косата ми, да гъделичка гърба ми и страстно да хапе устните ми. Обичах всяка прекарана секунда с него. Години наред го обичах, а за секунди провалих всичко. В един момент така за секунди не исках да го виждам, не исках да го чувам, нито да го чувствам. Исках нещо различно, нещо вълнуващо и ново, ето че в един момент и го получих, изневерих и загубих… От два стола накрая седнах на земята, но с такава сила, че се зачудих дали си е заслужавало?! Мислих, премислях, слагах на кантар, но каквото и да правех дълбоко в себе си знаех, че съм загубила най- ценното, което съм имала – ЛЮБОВТА! Колкото и сложна да беше, колкото и да болеше аз я имах, тя беше с мен и в добро и в зло, тя ме целуваше по челото, когато ми се плачеше, тя лежеше до мен и ме галеше, когато бях болна, тя ми помагаше да реша проблемите си, тя беше готова на всичко за мен, а аз я забравих, за секунди я изхвърлих и за секунди разбрах, колко много съм сгрешила.